bleu1,

e adj. (frq. °blao; cf. all. blau) 1. син; ciel bleu1, синьо небе; nappe bleue синя покривка; 2. посинял (от удар, студ или уплаха). Ќ cordon bleu1, голямата синя лента на ордена "Свети дух" (през време на френската монархия); носител на тая лента; разг. добра готвачка; en rester bleu1,, en être tout bleu1, разг. слисан съм, смаян съм; La grande bleue Средиземно море; l'heure bleu1,e времето точно преди изгрева на слънцето; le metal bleu1, кобалт; la houille bleu1,e енергията на приливите и вълните; sang bleu1, прен. синя, аристократична кръв; conte bleu1, ост. празни приказки; невероятен разказ; bifteck bleu1, едва изпечен бифтек, алангле; zone bleu1,e синя зона (с ограничения в паркирането в центъра на градовете); être fleur bleu1,e много съм сантиментален.

Dictionnaire français-bulgare. 2014.